Здравейте, скъпи читатели!
Ще представим по дидактичен начин цялата информация относно работата на горивната система на двигателя (принцип на работа, типове и компоненти) и след това ще покажем методологията, използвана от техника за идентифициране на причината за аномалията.
Как протича горенето в двигателя на автомобила?
1- Двигател с вътрешно горене
Двигателят с вътрешно горене е система, която преобразува енергията, освободена от екзотермична химическа реакция (която освобождава енергия под формата на топлина) в механична енергия.
Тази екзотермична химическа реакция, известна като горене или просто горене, протича между запалимо вещество и окислител (кислород), когато се стимулира от активираща енергия (пример: искра за двигателя на Ото цикъл).йени
Фигура 1 представя основните елементи, необходими за възникване на горене.
Наблюдавайки само елементите, показани на Фигура 1, можем да бъдем накарани да вярваме, че при наличието на окислителните елементи (кислород), горивото (бензин, етанол, CNG) и топлината (искра) ще отнеме изгаряне поставете идеална форма.
Въпреки това, един от елементите, който не е показан на фигура 1, е налягането на компресията на двигателя, елемент
незаменим за генерирането на топлина, необходима за възникване на горенето.
Така фигура 2 показва включването на налягането на компресия сред основните елементи за протичане на горенето.
От анализа на Фигура 2 е по-лесно за приятеля ремонтник да разработи по-добра диагностична стратегия, която доказва наличието на тези елементи в точното време и в точното количество, за да се получи качествено изгаряне. йени
За целта ще е необходимо да се извършат тестове на компонентите, отговорни за генерирането или транспортирането на тези елементи.
Фигура 3 представя някои компоненти, които са пряко или непряко свързани с незаменимите елементи за горене, които трябва да бъдат анализирани чрез тестове.
2- Код на неизправност или DTC (диагностични кодове на неизправност)
Когато модул за управление на двигателя, например, разпознае и идентифицира проблем, DTC за тази повреда се съхранява в неговата памет. Тези кодове са предназначени да ви помогнат да определите основната причина за повредата. Диагностичните кодове, изисквани от закона за всички OBDII системи, са стандартизирани и всички производители на превозни средства използват един и същ общ списък с кодове.
Този код трябва да има ясен формат, както е определено от стандартите SAE и ISO. Фигура 4 показва пример за структурата на кодовете за грешки.
3. Неуспешно превеждане на код за грешка P0300
Един от най-известните кодове за грешка от сервизите, които работят с електронна система за впръскване, е P0300, който в повечето автомобилни скенери се описва като прекъсване на запалването. Това описание обаче идва от неправилен превод на термина Открито случайно/многократно прекъсване на запалването, както е показано на изображението.
Правилният превод би бил този, показан на фигура 6, т.е. повреда на няколко цилиндъра и липса на прекъсване на запалването.
Когато се превежда като открита повреда, това отваря нови възможности, тъй като повредата на цилиндъра може да бъде причинена от проблеми в различни системи, а не само от запалването. Както видяхме в началото на материята, горенето е резултат от комбинацията от няколко фактора, като доставка на гориво, доставка на кислород, топлина чрез искрата и налягане на компресията, тоест проблем във всеки компонент, който е част от тези системи може да е причина за повреда на цилиндъра.
Но за да разберем наистина как се случва това, първо трябва да разберем как модулът на електронната система за управление на двигателя идентифицира повредата на няколко цилиндъра, тоест кода P0300.
4. Стратегия MISFIRE
Тази стратегия има за основна точка на анализ изменението на ъгловата скорост на коляновия вал в радиани/секунди. Следователно той използва сигнала на сензора за въртене (CKP) като свой основен параметър, така че е от съществено значение да се извърши обучението на този сензор, когато бъде поискано. Фигура 7 схематично представя динамиката, използвана от електронния блок за управление, за да определи дали е възникнала ПРЕЗПАДАНЕ.
След като изчисли въртящия момент на двигателя, електронният блок за управление ще извърши изчисляване на степента на прекъсване на запалването, т.е. ще търси модели на повреда, за да направи този тест още по-убедителен, контролният блок може да използва други сензори, като кислороден сензор, например.
Фигура 8 показва принципа на работа на стратегията за откриване на прекъсване на запалването. Графиката показва наличието на прекъсване на запалването чрез проверка за модели на повреда.
С други думи, наличието на прекъсване на запалването се доказва от спада на въртящия момент, произведен от двигателя от един или повече цилиндри. В зависимост от интензивността и характеристиката на намаляването на въртящия момент, контролният блок може да идентифицира цилиндъра, причиняващ това падане.
Фигура 9 показва опростено сравнение на въртящия момент на двигателя при нормална работа и при наличие на прекъсване на запалването.
5. Казус
За да дам пример и да направя по-ясно разбирането на стратегиите за диагностика на неизправности, които представят кода P0300, ще използвам случай, любезно предоставен от ремонтника Франсиско Алисон Кандидо да Силва, собственик на AG Auto Service, разположен на Rua José Феликс, 434, Bairro Áua Fria, град Форталеза в щата Сеара.
Собственикът на Honda Fit 1.5 16v от 2015 г., фигура 10, пристигна в сервиза и съобщи, че автомобилът му работи нестабилно и има прекомерен разход на гориво.
След като изслуша внимателно докладите на клиента, техникът извърши пробно шофиране на автомобила. Той веднага забеляза появата на предварително запалване, чукване на щифта и накрая прекомерна вибрация в двигателя.
Разполагайки с информацията, предоставена от клиента и доказателствата, събрани при шофьорския изпит, Алисън започна да провежда тестове, които да идентифицират причината за аномалиите.
За да започне диагностиката, майсторът реши да постави скенера на автомобила, за да провери за наличие на кодове за грешка в системата. Фигура 11 показва екрана на оборудването.
Ако следвахме точно информацията, съдържаща се в кода за грешка, предоставен от скенера, със сигурност щяхме да сменим кабела, свещта, а защо не и самата запалителна бобина.
Въпреки това, техникът знаеше, че кодът P0300 се отнася за повреда на няколко цилиндъра, той също знаеше, че множество компоненти от различни системи може да причиняват аномалия на автомобила.
И така, майсторът започна тестовете, измервайки чрез специфичния осцилоскоп относителната компресия, за да провери състоянието на механичните компоненти на двигателя. Фигура 12 показва резултата от теста.
Виждайки резултата от теста, техникът потвърди, че механичните компоненти като глава на цилиндъра, гарнитура на главата на цилиндъра, клапани, между другото, са в перфектно работно състояние.
За окончателно потвърждаване, че няма механичен дефект в горната част на двигателя, беше извършен вакуумен анализ с помощта на вакуумен преобразувател (TVA), монтиран във всмукателния колектор.
За да провери дали има някакъв проблем с изпускателните клапани или евентуално запушване, например, техникът извърши анализ на вълните на налягането в изпускателната система, използвайки преобразувател, монтиран в крайната изпускателна тръба (TVE). Фигура 14 показва графиката с промените в налягането в отработените газове при изключени дюзи и бобина за запалване.
Следващата стъпка, извършена от Alysson, беше да провери вълните на налягането, присъстващи в ауспуха на автомобила, за да провери за възможни проблеми както в горивната система, така и в системата за запалване. За да извърши този тест, той използва преобразувател, монтиран в ауспуха на превозното средство (TVE) при работещ двигател. Фигура 15 показва резултата от теста.
Като погледна графиката, ремонтникът веднага установи, че има проблеми, свързани с горенето. Тази повреда може да бъде причинена от повреда в горивната система или системата за запалване.
С това следващата проверена система беше запалването чрез анализ на сигнала, уловен от специфична клема за този тест, визуализирана на екрана на осцилоскопа.
При извършване на интерпретацията на сигнала, техникът потвърди, че няма проблем в системата за запалване.
Последната система, която беше тествана от майстора, беше захранването. По този начин той реши да премахне инжекторите, но първо трябваше да премахне всмукателния колектор.
След като свалихме колектора, пристъпихме към визуална проверка на инжекторите, както е показано на фигура 18.
Без много усилия той провери, че инжекционните дюзи са доста овъглени, което показа, че е близо до разрешаването на случая с неизправността на двигателя.
Без да губи време, той продължи да почиства външността на инжекторите, за да извърши по-подробна проверка на тях.
Сега всичко, което оставаше, беше да ги инсталираме в оборудването, за да анализираме техния поток, вентилатор и електрическо съпротивление.
По време на тестовете на оборудването беше установено, че инжекционните дюзи на втория и третия цилиндър имат дебит доста под този на останалите.
По тази причина те бяха вътрешно почистени с помощта на самото оборудване. След почистване бяха извършени нови тестове, както е показано на фигура 20.
С всички инжектори, работещи равномерно, техникът ги сглоби в автомобила и го пусна в експлоатация.
За ваше удовлетворение двигателят се върна към перфектна работа и на екрана на скенера не са се появили кодове за грешка.
Накрая той извърши пътен тест, който потвърди достоверността на диагнозата.
Ще се видим следващия път!
